ПOЗДРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ ПО ПОВОД ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

Скъпи учители,

Днес отново е 5 октомври и отново повече от 100 държави в света изразяват благодарност към тези, на които сме поверили възпитанието и обучението, бъдещето на децата си. Изразяват благодарност към учителите.

През миналата година по предложение на министъра на образованието и науката Министерският съвет обяви 5 октомври за Ден на българския учител. Бих желал да използвам повода, за да се обърна отново към всички Вас и да Ви пожелая много здраве и професионализъм. Вярвам, че с общи усилия можем да направим така, че повечето от Вас освен призвание и усещане за благородната мисия на учителя да чувстват и удовлетворение от своите усилия.

Няма да скрия, че тази година 5 октомври е и ден за равносметка и избор. Ако вярваме, че като общество сме готови да покажем силно развито чувство за солидарност, за общност, тогава може би ще направим крачка във вярната посока, крачка към решенията, които са най-добри за българското образование и за страната ни. Последните седмици извадиха на показ поне няколко неща, натрупвани през годините. От една страна – неудовлетвореност от ниския стандарт на живот и недостатъчно бързите или недостатъчно видимите промени. От друга страна – всички усетихме натрупаните у мнозина от Вас напрежение и болка. Учителите се поизмориха от постоянните упреци за лошото качество на образованието, от честите опити за реформи, доста от които без ясен и дългосрочен хоризонт и без гаранции за приемственост. Учителите се поизмориха да им казват, че са разумни и интелигентни. От благодарности за тяхното търпение и мълчание. Поизмориха се и излязоха на улицата с надеждата да бъдат чути.


Уважаеми учители,

Искам да Ви уверя, че знакът, който дадохте на българските институции и на обществото, е правилно разчетен. Вашите очаквания са разбираеми и в голяма степен легитимни, защото всеки човек има право да се стреми към щастие и достоен живот. Уважавам правото на мнозина от Вас да отстояват с решимост и постоянство своите искания. Уважавам и правото на други да кажат, че въпреки болката и неудовлетворението, ще продължат да изпълняват своя дълг ден след ден. Защото, както е казал преди стотици години един мъдър човек, свободата на един свършва там, където започва свободата на другия.

Уверен съм, че с общи усилия ще направим така, че уважението към труда на учителя да намира израз не само в цветята и в благодарността в очите на учениците.