Уважаеми учители и родители,
Скъпи ученици,
Госпожи и господа,

Утре отново е 15 септември – денят, в който по традиция се открива учебната година в българското училище. За трети пореден път на мен се пада привилегията и отговорността в навечерието на този чудесен празник на знанието и младостта да се обърна към всички вас.

До преди няколко дни, подготвяйки това слово, ми се искаше да споделя направеното през изминалата учебна година и да очертая предизвикателствата, на които, според екипа на МОН, трябва заедно да търсим отговор през новата учебна година. Искаше ми се да говоря за усилията, които всички положихме (доколко сме успели други ще кажат) в името на по-качественото и по-достъпно образование. Но за всичко това ще намерим по-подходящ повод.

Днес ще си позволя да кажа само няколко прости неща.

През последните седмици, повече от когато и да е преди това, българското училище влезе във фокуса на общественото внимание. Поставени бяха различни акценти, изложени бяха различни тези, противоречиви аргументи, чуха се и крайни мнения. Казани бяха много думи, и смирени и горди, и тъжни и радостни, и лицемерни и искрени. Навярно много думи са били и премълчани. Но всичко, което се случи, още веднъж доказа, че ние, българите, продължаваме да имаме изострена чувствителност към проблемите на образованието; ние разбираме, че в утрешния свят линиите на социални различия ще се чертаят не толкова чрез богатството в материален смисъл, колкото чрез знанието, чрез образоваността. Че богата и просперираща нация може да бъде само образованата нация.


Уважаеми родители,

Никоя образователна система не е съвършена. Но и никоя образователна система не може да се развива към по-добро без ясната подкрепа и ангажираност на обществото.
Българското училище има нужда от вашето разбиране, от вашата подкрепа, от вашата ангажираност. Само заедно може да успеем в трудната задача да помогнем на един малък човек да стане личност, а на една вече изградена личност - с увереност да тръгне по своя път, оставайки човек.


Уважаеми учители,

Ползвам този повод за пореден път да ви благодаря за вашите усилия, за вашия професионализъм, за вашето търпение, за подкрепата ви. Искам да ви уверя още веднъж, че знакът, който дадохте на обществото, е правилно разчетен – България се нуждае от качествено образование, а то е постижимо само с помощта на способни и мотивирани преподаватели. Едва ли е необходимо да казвам повече – истинските знаци на благодарност вие ще получите утре сутринта от вашите ученици.


Скъпи ученици,

Спомените от детството ме карат да мисля, че не всички от вас очакват с радостен трепет първия учебен звънец. Но както казва един мъдър човек, много важно е да се научиш да различаваш кога си щастлив и това умение да не те споходи твърде късно. И тъй като е трудно да устоиш на изкушението да даваш съвети на по-младите от теб, ще си позволя да кажа още: Не мислете, че малко неща зависят от вас! Не вярвайте, като ви казват, че един човек не може да промени света! Историята пази много примери за противното. И всеки от вас може да бъдете този човек!


Уважаеми госпожи и господа,

Утре отново е 15 септември – денят, в който по традиция се открива учебната година в българското училище. Това е традиция, градена бавно и внимателно през десетилетията и си заслужава да я запазим и предадем на идващите след нас.

Честит празник.