ИЗЛОЖБА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТА В БРЮКСЕЛ

19 февруари 2007 г.

Днес министърът на образованието и науката Даниел Вълчев ще открие в Кралския природонаучен музей в Брюксел, Белгия, изложба за представянето на българската наука като част от Европейското изследователско пространство /18.30 часа в Аудиториума на музея/.

Изложбата се организира по повод влизането на България в ЕС. Основната й цел е популяризиране на българската научна история – открития, постижения, приоритетни направления, „златните деца” на България и други.

Изложбата включва постери, на които ще бъдат представени: Научни изследвания и развитие в България; Изобретения, патенти, технологични и иновационни модели в България; Известни български открития; Науки за живота, геномика и биотехнологии за здравето; Качество и безопасност на храните; Технологии на информационното общество; Нанотехнологии и нанонаука, базирани на знанието материали; Аеронавтика и космос; Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми; ЕВРАТОМ; Участието на България в схемите ERA-NET по Рамковата програма; България в програма КОСТ – европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите; Българското участие в Съвместните изследователски центрове на ЕС; Младите таланти на България.

Поканени да присъстват са европейски комисари, отговарящи за наука, образование, иновации; европейските министри на науката и иновациите, посланиците и научните аташета на страните-членки в Брюксел, представители от Европейската комисия от дирекциите «Научни изследвания»; «Конкурентоспособност»; «Предприемачество и индустрия» «Образование»; «Заетост» и др.; членовете на различните работни групи по наука и технологично развитие към Комисията, Съвета и Парламента; администрация на различните европейски програми като КОСТ (сътрудничество в областта на науката и технологиите); Европейската научна фондация и много други.

Информация:
• Научни изследвания и развитие в България: Постерът е посветен на развитието на научните изследвания в България и изграждането на благоприятна среда за увеличаване на инвестициите в науката и иновациите. Отделните графики и статистически таблици потвърждават бързото развитие и настъпили промени в сектора. В съгласие с целите на обновената Лисабонска стратегия редица политически решения са предприети с чувствително влияние върху развитието на науката в страната. Въпреки че все още ресурсите, които се заделят за наука, са под средното за Европа ниво, последните две години има увеличение. Друга важна характеристика, която е показана на постера, е институционалната структура на науката в България – научните организации и структури, както и изградените центрове с висока компетентност, финансирани от европейски и национални изследователски програми.

• Изобретения, патенти, технологични и иновационни модели в България: Представени са няколко интересни съвременни технологични решения и иновационни модели, разкриващи напредъка на българските учени в технологично и иновативно направление. Избрани са отделни изобретения в областта на медицината, информационните технологии, роботиката, енергийната ефективност и наноматериалите. Последните години българските учени и изобретатели търсят защита на своите интелектуални права на национално, на европейско и на световно ниво. Сравнено с другите европейски страни-членки, според Европейския патентен офис (ЕПО), България се нарежда наравно с 10-те нови страни- членки, водейки Румъния и Словения.

• Известни български открития : България е малка страна, но уникална със своето природно богатство, културно-историческо наследство и научните открития, които допринесоха за един по-качествен начин на живот и оставиха на бъдещите поколения едни от най-използваните технологии като копирната машина, електронния часовник и т.н. В началото на XX век д-р Стамен Григоров открива известния бацил “Bacterium bulgaricum” (киселото мляко) и прави изключителни открития, довели до изобретяването на ваксина срещу туберкулозата. Петдесет години по-късно д-р Митов открива шестия тон на сърцето, преобърнал изследванията в кардиологията и известен като феномен на века. Откритието на шестия тон позволява изцяло да се изучи сърцето и да се избегнат редица погрешни диагнози. В постера са включени още изобретателят на шестстепенната кутия, която е закупена от най-известните автомобилни компании в света, както и изобретателят на първия български самолет, известен още като един от учителите на Нийл Армстронг.

• Науки за живота, геномика и биотехнологии за здравето: По Шеста Рамкова програма са финансирани редица проекти с българско участие в ключови области като тъкани, възрастови клетки, увеличаване на дълголетието на клетката; развиване на нов подход при оценка на риска в медицината или репродуктивна токсичност; ин-витро технологии и сензорни технологии и др. България участва в шест големи тематични мрежи по този приоритет на Рамковата програма.

• Качество и безопасност на храните: С българско участие са финансирани повече от 16 международни мрежи в ключови области за Европа като генно-модифицирани организми; разработване на ефикасна биологична система; нови стратегии за подобряване на храните и др. Български научни колективи участват в повече от 30 проекта: Европейска мрежа за изграждането на ресурсен център в областта на храните; Безопасност на храните от различни химикали; Екологично земеделие и т.н.

• Технологии на информационното общество: Информационните и комуникационните технологии са традиционно силен сегмент от българската икономика. През последните години този сектор се оформи като един от най-бързо развиващите се и най-конкурентоспособни. Българският изследователски потенциал в областта на информационните технологии е основно фокусиран в приложните изследвания, както и в дейностите, свързани с пазарното развитие на продуктите. Основният акцент е в софтуерните технологии, приложения и услуги в областта на електронното образование, електронното правителство и електронното обучение. Броят на българските участници по Рамковата програма е 662.

• Нанотехнологии и нанонаука, базирани на знанието материали: Значението на нанонауката за бъдещото развитие на електрониката, механиката, медицината е признато в целия свят. През 1998 г. в България е създаден Националният център по нанотехнологии към Българска академия на науките. Финансирани са повече от 20 европейски мрежи с българско научно участие по този приоритет.

• Аеронавтика и космос: Научните изследвания в областта на аеронавтиката и космоса са изключително важни за засилване на конкурентоспособността чрез намаляване на разходите и вредното влияние на новите технологии и материали върху околната среда. Този приоритет е от важно значение за подобряване на сателитните технологии и тяхното приложение във всекидневния живот. България разполага с една уникална инфраструктура и телескопично оборудване – Националната астрономическа обсерватория – Рожен.

• Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми: Изследванията в тази област се смятат за основата на Европейската стратегия за устойчиво развитие, приета през 2001 г. в Гьотеборг. Опазването на околната среда и биоразнообразието са основен фактор за устойчиво развитие и запазване на земните и морските ресурси за бъдещите поколения.

• ЕВРАТОМ: България участва в повече от 15 големи проекта, финансирани по Шеста Рамкова програма в областта на ядрената безопасност, управление на ядрени отпадъци и ядрена защита. През 2006 г. България успешно се асоциира към програмата ФЮЖЪН за изграждане на термоядрен реактор в Европа.

• Участието на България в схемите ERA-NET по Рамковата програма: Целта на Европейската общност е координация на националните политики и програми в областта на научните изследвания, което ще доведе до изграждането на потенциал и интегрирането на ресурси за по-качествени и по-дълготрайни, значими за Европа, научни и технологични проекти. Министерство на образованието и науката участва в две такива схеми, а като цяло България – в седем, в области като геномика, космос, устойчиво развитие и т.н.

• България в програма КОСТ – европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите: КОСТ е една от най-старите програми на ЕС за сътрудничество между учените. България участва в над 140 проекта в области като земеделие, храни, природни науки.

• Българското участие в Съвместните изследователски центрове на ЕС: Български учени работят успешно в тези европейски институти, а вече има и около 25 текущи големи проекта в значими за Европа области като здраве, безопасност, информационни технологии. Над 140 български учени всяка година взимат участие в работни срещи и семинари.

• Младите таланти на България: Инвестирането в млади таланти е приоритет на българското правителство. От 1999 г. в страната се провежда регулярен конкурс за млади таланти, а през 2005 г. спечелихме първата награда на Европейския конкурс за млади учени – Петър Тодоров от Варна беше отличен с посещение в най-голямата обсерватория в Чили. През 2006 г. Георги Дянков от НПМГ спечели второ място на Европейския конкурс.