Централа на МОН:
Участие на България в "Процеса Болоня"
Текуща информация
|
Директиви на ЕС за образованието
|
Конкурси/Проекти
|
2005 - Европейска година на демократично гражданство чрез образование
|
Връзки
Република България е сред 29-те страни, които на 19 юни 1999 г. подписват в Болоня Съвместната декларация за европейско пространство на висшето образование.
Българският отговор на целите на Болонската декларация следва да се търси в две основни направления: законодателни инициативи и определяне на приоритетите в развитието на висшето образование, в т.ч. и практически мерки за постигане на тези приоритети. Една година след подписването на Болонската декларация, в България бяха предприети редица законодателни инициативи, с цел осигуряване на национална правна рамка за развитие на принципите, залегнали в този документ. Работата в тази насока следва да се разглежда и като резултат от подготовката на нашата страна за пълноправно членство в Европейския съюз в посока хармонизиране на националното законодателство с достиженията на правото на Общността. По този начин се очертава и една от главните особености на отговора на България на целите на Болонската декларация – “Процесът Болоня” в своя начален стадий има в много по-голяма степен законодателен характер.
Българският отговор на целите на Болонската декларация следва да се търси в две основни направления: законодателни инициативи и определяне на приоритетите в развитието на висшето образование, в т.ч. и практически мерки за постигане на тези приоритети. като се има предвид, че въвеждането на модела “3-5-8” не е задължителен, а именно:
Приоритетите в развитието на висшето образование в България, отразяващи целите на Болонската декларация, са свързани преди всичко с повишаване на неговите качество и надеждност, при запазване на достъпността и повишаването на възможностите за равен достъп.
Основно изискване за развитие на надеждно висше образование е изграждането и засилването на връзката с представители на работодателите и социалните партньори. Тези контакти са изключително необходими при разработването на нови образователни стандарти и програми.
Не по-малко значение има разработването на възможности за учене през целия живот, с цел засилване на степента на адекватност на висшето образование с изискванията на икономиката и общественото развитие, както и като единствен начин да се отговори на изискванията за формиране на нови знания и умения, в една непрекъснато променяща се среда.
Сред приоритетите на българското висше образование е и ще бъде запазването на неговата достъпност и засилването на равните условия за обучение. Постигането на този приоритет предполага преди всичко осигуряване на условия за постигане оптимален брой на обучаваните студенти, въвеждане на единна система от учебни такси, въвеждане на единна система от приемни изпити.
Повишаването на качеството на обучението във висшето образование е от изключително значение за стойността на българското участие в "Процеса Болоня". В тази връзка, разработването на учебни програми, които да отговарят на европейските стратегически цели, е едно от важните предизвикателства пред българското висше образование. В контекста на принципите на Болонската декларация, усилията са насочени към разработването на учебни програми, даващи на студентите широки познания в дадена област, позволяващи им да развиват знания и умения за учене през целия живот, да бъдат гъвкави и да гарантират правото на избор, да подпомагат студентската мобилност на основата на трансфера на образователни кредити. Процесът на обновяване на учебните програми ще бъде подпомогнат и от въвеждането на академични стандарти, гарантиращи разработването на широкопрофилни, гъвкави учебни програми, които ще заменят съществуващите държавни изисквания.
Неразделна част от Болонската декларация е и въпросът за оценяването на качеството на висшето образование. Декларацията ясно и точно определя значението на оценяването, необходимостта от сътрудничество на европейско ниво в тази област и въвеждането на единни стандарти. Към настоящия момент е изградена законовата рамка и е завършена първата фаза от институционалната акредитация. Направените промени в Закона за висшето образование създават предпоставки за разработването на системи за вътрешно оценяване, като същевременно следва да се разработи и прилага ефективна система за външен одит. В този смисъл беше актуализиран Правилникът за дейността на (НАОА) /ПМС № 106 от 19. 06. 2000 г./ и беше създаден Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” /ДВ 90 от 03. 11. 2000 г., ПМС № 148 от 27. 07. 2000 г./. Центърът ще съдейства на МОН при развиването на дейности, насочени към осигуряване на ефективност на управление на висшите училища, подобряване качеството на учебния процес и осъвременяване на учебните планове и програми, както и към въвеждане на нови форми на обучение.
Професионалното оценяване на крайните квалификации във висшето образование е също важна и необходима стъпка към развитие на висше образование, отговарящо на изискванията на европейския пазар на труда. В тази връзка следва да се разработи система за оценяване на квалификациите от професионални организации, по определени от тях критерии, с активното участие на самите висши училища. Ето защо, въпросите на подпомагащото мобилността признаване на квалификации, заемат важно място в Болонската декларация. Това е един от първите документи, в които не се прави толкова рязко разграничаване между академично и професионално признаване, откъдето произтича и необходимостта да се работи в посока изграждане на адекватна законова рамка, която да се използва за целите на професионалното признаване. В тази връзка, националните законодателните инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации се развиваха в две основни направления. От една страна, беше обновена значителна част от правната рамка, регламентираща упражняването на регулираните професии, като бяха приети, изменени и допълнени, някои основни нормативни актове. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължи с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база.
Законодателните инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации, предприети в изпълнение на изискванията, вложени в общосистемните директиви на Съвета на ЕС (89/48/ЕИО и 92/51/ЕЕС) се развиват в две основни направления. От една страна, се обновява значителна част от правната рамка, регламентираща процедурите по признаването. За да бъде постигнато хармонизиране на националното законодателство с правните норми на Общността, бяха внесени изменения и допълнения в някои основни нормативни актове и бяха разработени нови закони. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължи с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база.
Правната рамка, която нормативно определя разглежданата област на национално ниво, включва Закона за народната просвета относно нормативната уредба на основното и средното образование, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. Актуализацията на националната законова база, свързана с висшето образование, беше изцяло съобразена с основните насоки, утвърдени с Конвенцията на Съвета на Европа/ЮНЕСКО за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (подписана на 11 април 1997 г. в Лисабон) , Нормативната база се допълва от законови и подзаконови разпоредби, приемани от съответните ведомства, в чиито компетенции влиза регламентирането на правото на упражняване на дадена регулирана професия.
Като важна законодателна инициатива, чрез която се създават условия за унифициране на критериите за признаване на дипломи за висше образование, получено в чуждестранно висше училище, следва да се изведе приемането на Закон за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване) /ДВ 25 – 28. 03. 2000 г./. Със Закона за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (подписана на 11 април 1997 г. в Лисабон) /ДВ 25 бр. От 28. 03. 2000 г./ се създаде необходимата основа за изработване на подзаконови нормативни актове, отнасящи се до критериите и процедурите за признаване на квалификация, придобита в чуждестранно висше училище.
В сферата на висшето образование, в духа на Лисабонската конвенция за признаване, както и в съответствие с изискванията на европейското право (Директива 89/48/ЕИО) беше приета Наредба за държавните изисквания за признаване на завършено висше образование или периоди на обучение в чуждестранни висши училища (с ПМС № 168 от 14 август 2000 г.). Съгласно Наредбата компетентни органи за признаване на придобито висше образование и на успешно завършен период на обучение във висши училища в чужбина са съответно Министърът на образованието и науката и ректорът на съответното висше училище (Чл. 4, ал. 3).
Процедурата по признаване на висше образование се организира и провежда от Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 1), като решенията по признаване се взимат от комисия, назначена със заповед на Министъра на образованието и науката, съставена от 10 членове – хабилитирани лица от основните области на висшето образование и двама представители на Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 2).
Чл. 11 от Наредбата урежда процедурите по признаване на придобито висше образование или успешно завършен период на обучение в чуждестранно висше училище:
“Чл. 11. (1) Признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се извършва чрез сравняване на данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища.
(2) При признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши учлища, се отчитат следните показатели:
Наред с това, в изпълнение на Чл.17, ал. 1 и 2 от ПМС № 168, дейността по признаване на висше образование се подпомага от Националния информационен център за академично признаване и мобилност. Центърът е създаден със заповед № РД 14 – 189 / 12. 09. 2000 г. на Министъра на образованието и науката и е част от Европейската мрежа по академично и професионално признаване ENIC/NARIC. Основни насоки на дейността на българския ENIC/NARIC център са:
С влизането в сила на представените дотук нормативни документи Министерство на образованието и науката на Република България е изпълнило в значителна степен изискванията на ЕС в подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”, съдържащи се в първата общосистемна Директива на Съвета 89/48/ЕИО относно общата система за признаване на дипломи за висше образование, издавани за завършено професионално образование и обучение с продължителност най-малко три години.
По отношение на втората общосистемна директива 92/51/ЕЕС, засягаща признаването на професионално образование и обучение, която се отнася до професионална подготовка в рамките на средното образование, би могло да се каже, че националното законодателство е напълно съобразено с предвижданията на правните мерки на ЕС. ЗПОО приет и влязъл в сила през 1999 г. е разработен изцяло в съответствие с изискванията на Директивата съвместно с експерти от Европейската комисия.
Съгласно чл. 41 на ЗПОО към Министерски съвет беше създадена Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) /ПМС № 32 от 17. 03. 2000 г./. Очакваните промени в системата на професионалната подготовка са насочени главно към постигането на по-голяма мобилност и адаптивност на обучаваните в новите условия, към децентрализацията и демократизацията на системата за професионално обучение и не на последно място към създаване на условия за преквалификация и за обучение през целия живот. Ето защо, ролята, която ще изпълнява НАПОО, ще бъде от изключително значение в системата на професионалното образование. Сред основните функции на Агенцията са акредитацията и лицензирането на дейностите в системата на професионалното образование и обучение и координацията на институциите, имащи отношение към професионалното ориентиране, обучение и образование /ПМС № 32 от 17. 03. 2000 г., чл. 2(1)/.
В допълнение Агенцията ще разработва и предлага на министъра на образованието и науката Списъка на професиите за ПОО и държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии; ще съдейства за международното признаване на документите за професионално образование и професионално обучение; ще създава и поддържа регистър на Центровете за професионално обучение и на Центровете за информация и професионално ориентиране. Управителният съвет на Агенцията вече прие Списъка на професиите за професионално образование и обучение (02. 05. 2001 г.), който беше утвърден от Министъра на образованието и науката. Списъкът представлява систематизирана структура (матрица) от наименования на професии и специалности, класифицирани в професионални направления, съобразно областите на образованието по Международната стандартна класификация International Standard Classification of Education (ISCED-97).
В допълнение на работата по изграждането на ефективни структури, които да съдействат за успешното прилагане и изпълнение на предвижданите законови разпоредби, с Решение на Министерски съвет № 8 от 10.01.2000 беше основан Център за развитие на човешките ресурси, чиято дейност се отнася до разпространение на информация относно програмите, целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на ПОО, ефективно участие в програмите на Общността и подготовка на основни документи и изследвания, свързани с отделни аспекти на социалния живот. Центърът се състои от 5 звена – Българската национална обсерватория, Националното координационно звено “Леонардо да Винчи”, Националния изследователски център за професионално ориентиране, Ресурсен център по програмата за присъединяване към Европейските структурни фондове и Център за изпълнение на програмите. От началото на настоящата година във функциите на Центъра е включено и изпълнението на дейностите по програма СОКРАТ.
В изпълнение на краткосрочните приоритети, заложени в NPAA, беше доразвита дейността по разработване и приемане на рамка на Държавни образователни изисквания /ДОИ/ за придобиване на квалификация по професиите.
Един от основните проблеми, по които работи в момента Министерство на образованието и науката и по препоръка на Европейската комисия, е осигуряването на правно разграничаване между “академично” и “професионално” признаване на квалификациите от регулираните професии. Решаването на този проблем не само ще подпомогне успешната интеграция на България в системата на признаване на квалификациите в рамките на Общността, но и ще допълни националното ни законодателство с един важен механизъм, който, от една страна, ще улесни процедурата по признаване от гл.т. на кандидатстващия за работа, а, от друга, ще гарантира необходимото ниво на професионални компетенции.
С цел намирането на решение на тези въпроси и в отговор на препоръка на Европейската комисия, Министерство на образованието и науката сформира вътрешноведомствена работна група, чиято задача ще бъде постигането на по-нататъшно съответствие на българското законодателство с нормативната уредба на Общността в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации. (Групата беше създадена със Заповед на Министъра на образованието и науката – № РД 09-158 от 6 март, 2002 г.).
В изпълнение на Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз (Решение № 70 от 7 февруари, 2002 г. в изпълнение на Решение на Народното събрание от 19 декември, 2001 г.), групата разработи План за действие, който предвижда разработването на изменения и допълнения към ЗВО и ЗПОО, с които нормативно да бъде определено разграничаването на академичното и професионалното признаване.
В този смисъл в областта на средното образование са предвидени и някои промени в Наредбата за признаване на завършен учебен срок, клас, степен на училищно образование и/или професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави. По този начин критериите и процедурите за признаване на квалификации, даващи достъп до висше образование, ще отговарят по-пълно на възприетите в европейската практика.
Постигането на конкретни резултати в така очертаните области, изисква обединените усилия на всички, които носят отговорност за развитието на българското висше образование. Осмислянето на тази отговорност ще подпомогне активното българско присъствие в единното Европейско пространство на висшето образование.
Не на последно място следва да се разгледа дейността на Министерството на образованието и науката на Република България по въвеждането на Европейското дипломно приложение. Тя обхваща две основни направления: създаване на законова основа за неговото въвеждане и популяризирането на утвърдения от Съвета на Европа и Европейската комисия документ сред българската академична общност
От 1999 г. Република България започва пълноправно си участие в програма Сократ и получава правото да кандидатства за финансиране на дейностите но академичното признаване пред Европейската комисия. Първият проект, който е подготвен, представен и утвърден, включва главно дейности по популяризиране на Дипломното приложение на национално ниво, в качеството му на инстумен за повишаване прозрачността на квалификациите за висше образование. През 2000 г. са издадени информационни материали за въвеждането на Дипломното приложение, които са предоставени на висшите училища, заинтересованите дирекции в МОН, Националната агенция Сократ и др. В края на 2000 г. Националният ЕNIC/NARIC център, който отговаря за популяризирането на Дипломното приложение на национално ниво, организира информационен семинар "Болонската декларация и признаването на квалификации за висше образование". В рамките на семинара, свързаните с Дипломното приложение въпроси, са обсъдени както на пленарна сесия, така и в работни групи. През 2001 г. е осъществено разпространението на информационните материали за Дипломното приложение и е направено неговото представяне в някои български висши училища.
За настоящата година е разработен План за действие за въвеждане на Дипломното приложение, като за по-важните дейности е осигурено финансиране от Европейската комисия. Основните моменти в него са: събиране по електронен път на информация за практическите аспекти на въвеждането на Дипломното приложение в европейските страни, съвместна работа с Дирекция "Висше образование" за промени в нормативната база, регламентираща въвеждането на приложението, организиране на втори национален семинар по проблемите на издаването на Дипломното приложение и публикуване на практическо ръководство за тази цел. С приемането от Министерския съвет на Република България на проект на Наредба за държавните изисквания към съдържанието на документите, издавани от българските висши училища, подготвен от дирекция "Висше образование" при МОН, ще бъде създадена необходимата законова база за практическото въвеждане и използване на Дипломното приложение в българските висши училища.
УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В "ПРОЦЕСА БОЛОНЯ"
Република България е сред 29-те страни, които на 19 юни 1999 г. подписват в Болоня Съвместната декларация за европейско пространство на висшето образование.
Българският отговор на целите на Болонската декларация следва да се търси в две основни направления: законодателни инициативи и определяне на приоритетите в развитието на висшето образование, в т.ч. и практически мерки за постигане на тези приоритети. Една година след подписването на Болонската декларация, в България бяха предприети редица законодателни инициативи, с цел осигуряване на национална правна рамка за развитие на принципите, залегнали в този документ. Работата в тази насока следва да се разглежда и като резултат от подготовката на нашата страна за пълноправно членство в Европейския съюз в посока хармонизиране на националното законодателство с достиженията на правото на Общността. По този начин се очертава и една от главните особености на отговора на България на целите на Болонската декларация – “Процесът Болоня” в своя начален стадий има в много по-голяма степен законодателен характер.
Българският отговор на целите на Болонската декларация следва да се търси в две основни направления: законодателни инициативи и определяне на приоритетите в развитието на висшето образование, в т.ч. и практически мерки за постигане на тези приоритети. като се има предвид, че въвеждането на модела “3-5-8” не е задължителен, а именно:
- Бакалавърска степен, обучението в която осигурява базова широкопрофилна подготовка, която ще дава пряк достъп до пазара на труда. Образователно-квалификационната степен “бакалавър” е основа на политиката на МОН при подготовката на специалисти с висше образование. Предвижда се обучението в тази степен да гарантира овладяването определен обем широкопрофилни теоретични знания и практически умения за масовите нужди на обществената практика, усвояване на методи за моделиране на явления и процеси от теорията и практиката, адаптивност и мобилност, с оглед изменящите се условия при реализирането им.
- Магистърска степен, обучението в която осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране на определена или интердисциплинарна специалност, и докторска степен, която се осъществява по научни специалности. В световната практика обикновено 20-25% от най-добрите студенти, придобили бакалавърска степен продължават образованието си в магистратура. Разработването и реализирането на магистърските програми в Република България има за цел да издигне равнището на учебния процес до този на научноизследователския.
Приоритетите в развитието на висшето образование в България, отразяващи целите на Болонската декларация, са свързани преди всичко с повишаване на неговите качество и надеждност, при запазване на достъпността и повишаването на възможностите за равен достъп.
Основно изискване за развитие на надеждно висше образование е изграждането и засилването на връзката с представители на работодателите и социалните партньори. Тези контакти са изключително необходими при разработването на нови образователни стандарти и програми.
Не по-малко значение има разработването на възможности за учене през целия живот, с цел засилване на степента на адекватност на висшето образование с изискванията на икономиката и общественото развитие, както и като единствен начин да се отговори на изискванията за формиране на нови знания и умения, в една непрекъснато променяща се среда.
Сред приоритетите на българското висше образование е и ще бъде запазването на неговата достъпност и засилването на равните условия за обучение. Постигането на този приоритет предполага преди всичко осигуряване на условия за постигане оптимален брой на обучаваните студенти, въвеждане на единна система от учебни такси, въвеждане на единна система от приемни изпити.
Повишаването на качеството на обучението във висшето образование е от изключително значение за стойността на българското участие в "Процеса Болоня". В тази връзка, разработването на учебни програми, които да отговарят на европейските стратегически цели, е едно от важните предизвикателства пред българското висше образование. В контекста на принципите на Болонската декларация, усилията са насочени към разработването на учебни програми, даващи на студентите широки познания в дадена област, позволяващи им да развиват знания и умения за учене през целия живот, да бъдат гъвкави и да гарантират правото на избор, да подпомагат студентската мобилност на основата на трансфера на образователни кредити. Процесът на обновяване на учебните програми ще бъде подпомогнат и от въвеждането на академични стандарти, гарантиращи разработването на широкопрофилни, гъвкави учебни програми, които ще заменят съществуващите държавни изисквания.
Неразделна част от Болонската декларация е и въпросът за оценяването на качеството на висшето образование. Декларацията ясно и точно определя значението на оценяването, необходимостта от сътрудничество на европейско ниво в тази област и въвеждането на единни стандарти. Към настоящия момент е изградена законовата рамка и е завършена първата фаза от институционалната акредитация. Направените промени в Закона за висшето образование създават предпоставки за разработването на системи за вътрешно оценяване, като същевременно следва да се разработи и прилага ефективна система за външен одит. В този смисъл беше актуализиран Правилникът за дейността на (НАОА) /ПМС № 106 от 19. 06. 2000 г./ и беше създаден Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” /ДВ 90 от 03. 11. 2000 г., ПМС № 148 от 27. 07. 2000 г./. Центърът ще съдейства на МОН при развиването на дейности, насочени към осигуряване на ефективност на управление на висшите училища, подобряване качеството на учебния процес и осъвременяване на учебните планове и програми, както и към въвеждане на нови форми на обучение.
Професионалното оценяване на крайните квалификации във висшето образование е също важна и необходима стъпка към развитие на висше образование, отговарящо на изискванията на европейския пазар на труда. В тази връзка следва да се разработи система за оценяване на квалификациите от професионални организации, по определени от тях критерии, с активното участие на самите висши училища. Ето защо, въпросите на подпомагащото мобилността признаване на квалификации, заемат важно място в Болонската декларация. Това е един от първите документи, в които не се прави толкова рязко разграничаване между академично и професионално признаване, откъдето произтича и необходимостта да се работи в посока изграждане на адекватна законова рамка, която да се използва за целите на професионалното признаване. В тази връзка, националните законодателните инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации се развиваха в две основни направления. От една страна, беше обновена значителна част от правната рамка, регламентираща упражняването на регулираните професии, като бяха приети, изменени и допълнени, някои основни нормативни актове. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължи с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база.
Законодателните инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации, предприети в изпълнение на изискванията, вложени в общосистемните директиви на Съвета на ЕС (89/48/ЕИО и 92/51/ЕЕС) се развиват в две основни направления. От една страна, се обновява значителна част от правната рамка, регламентираща процедурите по признаването. За да бъде постигнато хармонизиране на националното законодателство с правните норми на Общността, бяха внесени изменения и допълнения в някои основни нормативни актове и бяха разработени нови закони. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължи с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база.
Правната рамка, която нормативно определя разглежданата област на национално ниво, включва Закона за народната просвета относно нормативната уредба на основното и средното образование, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. Актуализацията на националната законова база, свързана с висшето образование, беше изцяло съобразена с основните насоки, утвърдени с Конвенцията на Съвета на Европа/ЮНЕСКО за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (подписана на 11 април 1997 г. в Лисабон) , Нормативната база се допълва от законови и подзаконови разпоредби, приемани от съответните ведомства, в чиито компетенции влиза регламентирането на правото на упражняване на дадена регулирана професия.
Като важна законодателна инициатива, чрез която се създават условия за унифициране на критериите за признаване на дипломи за висше образование, получено в чуждестранно висше училище, следва да се изведе приемането на Закон за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване) /ДВ 25 – 28. 03. 2000 г./. Със Закона за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (подписана на 11 април 1997 г. в Лисабон) /ДВ 25 бр. От 28. 03. 2000 г./ се създаде необходимата основа за изработване на подзаконови нормативни актове, отнасящи се до критериите и процедурите за признаване на квалификация, придобита в чуждестранно висше училище.
В сферата на висшето образование, в духа на Лисабонската конвенция за признаване, както и в съответствие с изискванията на европейското право (Директива 89/48/ЕИО) беше приета Наредба за държавните изисквания за признаване на завършено висше образование или периоди на обучение в чуждестранни висши училища (с ПМС № 168 от 14 август 2000 г.). Съгласно Наредбата компетентни органи за признаване на придобито висше образование и на успешно завършен период на обучение във висши училища в чужбина са съответно Министърът на образованието и науката и ректорът на съответното висше училище (Чл. 4, ал. 3).
Процедурата по признаване на висше образование се организира и провежда от Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 1), като решенията по признаване се взимат от комисия, назначена със заповед на Министъра на образованието и науката, съставена от 10 членове – хабилитирани лица от основните области на висшето образование и двама представители на Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 2).
Чл. 11 от Наредбата урежда процедурите по признаване на придобито висше образование или успешно завършен период на обучение в чуждестранно висше училище:
“Чл. 11. (1) Признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се извършва чрез сравняване на данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища.
(2) При признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши учлища, се отчитат следните показатели:
- начин на приемане на студентите;
- продължителност на обучението;
- общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини;
- съотношение на учебните дисциплини и техните хорариуми, които осигуряват фундаменталната, специалната и специализиращата подготовка;
- съотношение на учебните дисциплини и техните хорариуми, които осигуряват теоретичната и практическата подготовка;
- начин на дипломиране.”
Наред с това, в изпълнение на Чл.17, ал. 1 и 2 от ПМС № 168, дейността по признаване на висше образование се подпомага от Националния информационен център за академично признаване и мобилност. Центърът е създаден със заповед № РД 14 – 189 / 12. 09. 2000 г. на Министъра на образованието и науката и е част от Европейската мрежа по академично и професионално признаване ENIC/NARIC. Основни насоки на дейността на българския ENIC/NARIC център са:
- Да подпомага осъществяването на практическата дейност по признаването на образователни квалификации;
- Да участва в действащи международни мрежи за обмен на информация по проблемите на образователните системи и тяхното развитие (Европейската информационна мрежа в областта на образованието EURYDICE) и свързаното с него академично признаване (Мрежата по академично и професионално признаване ENIC/NARIC), както и в регионални програми за академичен обмен ( CEEPUS, двустранни споразумения и др.);
- Да предоставя на български образователни институции, на специалисти в областта на образованието и на граждани информация за чуждестранни образователни системи, действащи международни договорености в областта на образованието, академичното признаване и академичната мобилност; да съдейства на националните образователни институции при включването им в международни образователни програми;
- Да разработва национални критерии за селекция на проекти и да участва в провеждането на конкурси за набирането на участници в международни програми за академичен обмен; да разработва надеждни системи за мониторинг на мобилните потоци и за оценка ефективността на българското участие в програмите.
С влизането в сила на представените дотук нормативни документи Министерство на образованието и науката на Република България е изпълнило в значителна степен изискванията на ЕС в подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”, съдържащи се в първата общосистемна Директива на Съвета 89/48/ЕИО относно общата система за признаване на дипломи за висше образование, издавани за завършено професионално образование и обучение с продължителност най-малко три години.
По отношение на втората общосистемна директива 92/51/ЕЕС, засягаща признаването на професионално образование и обучение, която се отнася до професионална подготовка в рамките на средното образование, би могло да се каже, че националното законодателство е напълно съобразено с предвижданията на правните мерки на ЕС. ЗПОО приет и влязъл в сила през 1999 г. е разработен изцяло в съответствие с изискванията на Директивата съвместно с експерти от Европейската комисия.
Съгласно чл. 41 на ЗПОО към Министерски съвет беше създадена Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) /ПМС № 32 от 17. 03. 2000 г./. Очакваните промени в системата на професионалната подготовка са насочени главно към постигането на по-голяма мобилност и адаптивност на обучаваните в новите условия, към децентрализацията и демократизацията на системата за професионално обучение и не на последно място към създаване на условия за преквалификация и за обучение през целия живот. Ето защо, ролята, която ще изпълнява НАПОО, ще бъде от изключително значение в системата на професионалното образование. Сред основните функции на Агенцията са акредитацията и лицензирането на дейностите в системата на професионалното образование и обучение и координацията на институциите, имащи отношение към професионалното ориентиране, обучение и образование /ПМС № 32 от 17. 03. 2000 г., чл. 2(1)/.
В допълнение Агенцията ще разработва и предлага на министъра на образованието и науката Списъка на професиите за ПОО и държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии; ще съдейства за международното признаване на документите за професионално образование и професионално обучение; ще създава и поддържа регистър на Центровете за професионално обучение и на Центровете за информация и професионално ориентиране. Управителният съвет на Агенцията вече прие Списъка на професиите за професионално образование и обучение (02. 05. 2001 г.), който беше утвърден от Министъра на образованието и науката. Списъкът представлява систематизирана структура (матрица) от наименования на професии и специалности, класифицирани в професионални направления, съобразно областите на образованието по Международната стандартна класификация International Standard Classification of Education (ISCED-97).
В допълнение на работата по изграждането на ефективни структури, които да съдействат за успешното прилагане и изпълнение на предвижданите законови разпоредби, с Решение на Министерски съвет № 8 от 10.01.2000 беше основан Център за развитие на човешките ресурси, чиято дейност се отнася до разпространение на информация относно програмите, целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на ПОО, ефективно участие в програмите на Общността и подготовка на основни документи и изследвания, свързани с отделни аспекти на социалния живот. Центърът се състои от 5 звена – Българската национална обсерватория, Националното координационно звено “Леонардо да Винчи”, Националния изследователски център за професионално ориентиране, Ресурсен център по програмата за присъединяване към Европейските структурни фондове и Център за изпълнение на програмите. От началото на настоящата година във функциите на Центъра е включено и изпълнението на дейностите по програма СОКРАТ.
В изпълнение на краткосрочните приоритети, заложени в NPAA, беше доразвита дейността по разработване и приемане на рамка на Държавни образователни изисквания /ДОИ/ за придобиване на квалификация по професиите.
Един от основните проблеми, по които работи в момента Министерство на образованието и науката и по препоръка на Европейската комисия, е осигуряването на правно разграничаване между “академично” и “професионално” признаване на квалификациите от регулираните професии. Решаването на този проблем не само ще подпомогне успешната интеграция на България в системата на признаване на квалификациите в рамките на Общността, но и ще допълни националното ни законодателство с един важен механизъм, който, от една страна, ще улесни процедурата по признаване от гл.т. на кандидатстващия за работа, а, от друга, ще гарантира необходимото ниво на професионални компетенции.
С цел намирането на решение на тези въпроси и в отговор на препоръка на Европейската комисия, Министерство на образованието и науката сформира вътрешноведомствена работна група, чиято задача ще бъде постигането на по-нататъшно съответствие на българското законодателство с нормативната уредба на Общността в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации. (Групата беше създадена със Заповед на Министъра на образованието и науката – № РД 09-158 от 6 март, 2002 г.).
В изпълнение на Стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз (Решение № 70 от 7 февруари, 2002 г. в изпълнение на Решение на Народното събрание от 19 декември, 2001 г.), групата разработи План за действие, който предвижда разработването на изменения и допълнения към ЗВО и ЗПОО, с които нормативно да бъде определено разграничаването на академичното и професионалното признаване.
В този смисъл в областта на средното образование са предвидени и някои промени в Наредбата за признаване на завършен учебен срок, клас, степен на училищно образование и/или професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави. По този начин критериите и процедурите за признаване на квалификации, даващи достъп до висше образование, ще отговарят по-пълно на възприетите в европейската практика.
Постигането на конкретни резултати в така очертаните области, изисква обединените усилия на всички, които носят отговорност за развитието на българското висше образование. Осмислянето на тази отговорност ще подпомогне активното българско присъствие в единното Европейско пространство на висшето образование.
Не на последно място следва да се разгледа дейността на Министерството на образованието и науката на Република България по въвеждането на Европейското дипломно приложение. Тя обхваща две основни направления: създаване на законова основа за неговото въвеждане и популяризирането на утвърдения от Съвета на Европа и Европейската комисия документ сред българската академична общност
От 1999 г. Република България започва пълноправно си участие в програма Сократ и получава правото да кандидатства за финансиране на дейностите но академичното признаване пред Европейската комисия. Първият проект, който е подготвен, представен и утвърден, включва главно дейности по популяризиране на Дипломното приложение на национално ниво, в качеството му на инстумен за повишаване прозрачността на квалификациите за висше образование. През 2000 г. са издадени информационни материали за въвеждането на Дипломното приложение, които са предоставени на висшите училища, заинтересованите дирекции в МОН, Националната агенция Сократ и др. В края на 2000 г. Националният ЕNIC/NARIC център, който отговаря за популяризирането на Дипломното приложение на национално ниво, организира информационен семинар "Болонската декларация и признаването на квалификации за висше образование". В рамките на семинара, свързаните с Дипломното приложение въпроси, са обсъдени както на пленарна сесия, така и в работни групи. През 2001 г. е осъществено разпространението на информационните материали за Дипломното приложение и е направено неговото представяне в някои български висши училища.
За настоящата година е разработен План за действие за въвеждане на Дипломното приложение, като за по-важните дейности е осигурено финансиране от Европейската комисия. Основните моменти в него са: събиране по електронен път на информация за практическите аспекти на въвеждането на Дипломното приложение в европейските страни, съвместна работа с Дирекция "Висше образование" за промени в нормативната база, регламентираща въвеждането на приложението, организиране на втори национален семинар по проблемите на издаването на Дипломното приложение и публикуване на практическо ръководство за тази цел. С приемането от Министерския съвет на Република България на проект на Наредба за държавните изисквания към съдържанието на документите, издавани от българските висши училища, подготвен от дирекция "Висше образование" при МОН, ще бъде създадена необходимата законова база за практическото въвеждане и използване на Дипломното приложение в българските висши училища.
