Глава 18 “Образование и професионално обучение”
В Договора за ЕС областта “Образование и професионално обучение” е правно регулирана от чл. 149 и чл. 150, определящи недвусмислено субсидиарния характер на Общностната политика спрямо националните насоки на развитие. За първи път вниманието на страните-членки е насочено към образованието през 1971 година, а като самостоятелна област на регулиране влиза с Договора от Копенхаген (1992 година), като изрично е посочено, че всяка страна е отговорна за съдържанието и организацията на обучението в собствената си система.

Принципите на договаряне в тази област са основани на разбирането за европейското образователно пространство като форум за обмен на идеи и добри практики. Европейското измерение в образованието отразява идеята за тясно партньорство между страните-членки.

Области на преговори по глава 18 “Образование и обучение”

• Участие на страната в европейските образователни програми – “Сократ”, “Леонардо да Винчи” и “Младеж”. Тези програми са основни инструменти на ЕС за изпълнение на политиките в сферата на образованието и на осъществяване на интеграцията между страните-членки, както и при включване на страните-кандидатки. Чрез тези програми се концентрират и обединяват усилията на държавите за развитие на основните политики – изграждане на качествено общо образование (чл. 149 от Договора за ЕС), развитие на професионално образование, преодоляващо рисковете от социална изолация и осигуряващо достъп до пазара на труда без ограничения (чл. 150 от Договора за ЕС); подготовка чрез всички образователни средства за активно европейско гражданство;
• Развитие на образователната реформа в областта на общото образование. Създаване на условия за приложение на Директивата за обучение на децата на работниците мигранти / Директива 77/486 ЕЕС /;
• Развитие на системата на професионалното образование. Вниманието е насочено главно към разработване на програми и актуализиране на съществуващи, към процедурите за придобиване на квалификация, към оптимизиране на мрежата от професионални училища и към връзка със социалните партньори;
• Развитие на висшето образование. Вниманието в този сектор акцентира върху изграждане на сравнима и съпоставима системата на квалификации; на мерките за осигуряване качество на образованието; на създадените възможности за мобилност на студентите, за преминаването им от една система в друга и за улесняване на признаването на придобитото академично бразование и професионална квалификация. Европейските измерения във висшето образование кореспондират основно с изпълнение на ангажиментите в процеса Болоня, стартирал с подписването на Болонската декларация /1999/.
• Организиране на система на непрекъснато обучение чрез средните училища, университетите и институциите за неформално обучение. Развиването на ефективна система на продължаващо обучение е национален приоритет, насочен към изпълнение на целите на Лисабонската стратегия от 2000 година. Европейският съвет в Барселона през март 2002 подчерта значимостта на изграждането на такава система, като обвърза развитието й с постигането на европейски социален модел.

Преговорите по глава 18 “Образование и обучение” са открити на 28 март 2000 година и са закрити на 14 юли 2000 година. / Позиция за преговори по глава 18 “Образование и обучение”/