Централа на МОН:
Глава 17 Наука и изследвания
Глава 17 Наука и изследвания
І. Общи положения за Европейския съюз
1. История
С откриването на преговорите на Република България с Европейския съюз на 15 февруари 2000 г. българската страна разработи своя преговорна стратегия, която предвиждаше с.г. да се изготвят и представят преговорни позиции по общо 18 глави от бъдещия договор за членство в ЕС. През 2001 г. беше предвидено изготвянето и представянето на преговорните позиции по оставащите 11 глави. С постановление № 3 на Министерски съвет от 20.01.2000 г. се създаде Координационен съвет за подготовка на Република България за присъединяване към ЕС и се утвърдиха работните групи към него. Изборът на преговорните глави беше направен на основата на резултатите от аналогичния преглед на законодателството относно напредъка и степента на готовност на страната в съответните области.
До месец февруари 2001 г. България в изпълнение на своята преговорна позиция представи в Междуправителствената конференция преговорни позиции по 21 глави, а именно: “Наука и изследвания”; “Образование и професионално обучение”; “Външни работи”; “Обща външна политика и политика на сигурност”; “Малки и средни предприятия”; “Култура и аудиовизия”; “Статистика”; “Телекомуникации и информационни технологии”; “Индустриална политика”; “Дружествено право”; “Политика в областта на конкуренцията”; “Защита на потребителите и тяхното здраве”; “Свободно движение на капитали”; “Икономически и валутен съюз”; “Митнически съюз”; “Свободно движение на стоки”; “Рибно стопанство”; “Транспортна политика”; “Свободно предоставяне на услуги”; “Финансов контрол”; “Правосъдие и вътрешни работи”.
В Междуправителствената конференция по присъединяването на Република България към ЕС страната е внесла преговорни позиции по всички 30 глави от предстоящия договор за членство. Временно затворени са следните глави: “Наука и изследвания”; “Образование и професионално обучение”; “Външни работи”; “Обща външна политика и политика на сигурност”; “Малки и средни предприятия”; “Култура и аудиовизия”; “Статистика”; “Защита на потребителите и тяхното здраве”; “Рибно стопанство”; “Дружествено право”; “Свободно движение на капитали”; “Телекомуникации и информационни технологии”; “Свободно движение на услуги”; “Индустриална политика”; “Икономически и валутен съюз”; “Социална политика”; “Институции”; “Свободно движение на стоки”; “Свободно движение на хора”; “Данъчна политика”; “Митнически съюз”.
Преговорна глава 17 “Наука и научни изследвания” е една от първите глави, по които страната ни е представила позиция /28 март 2000 г./, и също така е от първите предварително затворени глави /14 юни 2000 г./.
Според общата позиция на Република България по раздел 17 “Наука и изследвания” Република България приема и ще прилага в пълен обхват релевантното европейско законодателство в гореспоменатата област. В тази област няма законодателни актове, които да изискват транспониране. В смисъла на възприемане на европейското законодателство е участието ни в Рамковите програми на Общността. От 01.09.1999 г. България е пълноправен член на Пета Рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и на Европейската общност за атомна енергия за изследвания и обучение. С този акт страната възприе по-голямата част от действащото законодателство. В изпълнение на Решението на МС от 20.05.1999 г. и размяна на писма между ЕС и България, бе даден фактически достъп на научно-изследователски организации, установени в Общността, до националните научни програми и дейности, съответстващи на тези от Пета Рамкова Програма. През същата година Република България стана пълноправен член на Европейската програма за координация в областта на научно-техническо сътрудничество – COST.
На базата на редица споразумения за двустранно научно-техническо или технологично сътрудничество със страните – членки на ЕС и трети страни, се изпълняват научни програми и проекти във всички области на научното познание. България членува в над 30 международни и европейски научни организации, като участва в управлението на много от тях. Изградена е също така необходимата институционална инфраструктура за прилагане на европейското законодателство, която ще функционира в пълно съответствие с него към датата на присъединяване на България към ЕС.
Европейското законодателство в областта на глава 17 обхваща голям брой решения на Съвета на министрите и на Европейската Комисия, които засягат две основни области:
- Рамкови програми, свързани с дейността на ЕС в областта на изследванията, технологичното развитие и технологичните демонстрационни инициативи, както и изследователски и обучителни дейности на Европейската общност за атомна енергия;
- Други програми за научни изследвания и технологично развитие;
- Споразумения с трети страни за научно и технологично сътрудничество;
Решението на Съвета за асоцииране между ЕС и Република България, за участие във всяка от рамковите програми /Пета и Шеста Рамкови програми/ стана част от националното ни законодателство при асоциирането ни към тези програми. Същото се отнася и за международните споразумения в областта на изследванията, технологичното развитие и демонстрациите между Общността и трети страни, въз онова на чл. 170 от Договора от Амстердам.
Всички страни – кандидатки за членство в ЕС (без Турция) бяха асоциирани към 5-та Рамкова програма (1998-2002 г.).
Като ангажимент към хармонизирането ни към релевантното в тази област законодателство е включването ни и към новата Шеста Рамкова Програма. 6РП (2002-2006 г.) беше одобрена на 27.06.2002 г. с общ бюджет от 17,5 билиона евро. На 29.11.2002 г. в Брюксел България подписа “Меморандум за разбирателство между ЕО и Република България за асоциирането на България в Шеста рамкова програма на ЕО за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на Европейската научноизследователска зона и за иновации и в Шеста рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия за ядрените изследвания и дейности за обучение, която също допринася за създаването на Европейската научноизследователска зона”. С Решение №10 от 07.01.2003 г. Министерски съвет одобри гореспоменатия Меморандум между Република България и ЕО, който е ратифициран от XXXIX Народно събрание на 07.02.2003 г., със закон.
2. Принципи
Поради своята специфичност, законодателство в областта на науката и изследванията на изисква никакво въвеждане в националното законодателство. Готовността на всяка държава да прилага това законодателство не се измерва със способността им да прилагат правни разпоредби, а по-скоро да разполагат с необходимите условия за ефективно участие в дейността на рамковите програми на Общността. Тези условия зависят от много фактори: наличие на необходимата инфраструктура, ефективно функциониране на институциите, качеството на изследователите и готовността им да участват в многонационални екипи на сътрудничество, изграждане на подходящи мрежи за разпространение на информацията, партньорско сътрудничество и т.н. Съществено е и наличието на държавни и частни институции, които да са в състояние да осигурят необходимото съфинансиране за участие в Рамковите програми. Предприети са мерки по отношение на административния капацитет като продължава надграждането на административното ниво с цел то да се доближи до степен, адекватна на изискванията на ЕС.
3. Цели и задачи
Политиките на ЕС в тези области неотдавна бяха водени на нивото на отделните държави – членки. Липсата на политика на общностно ниво доведе не само до дублиране на усилията, но и до пропускане на много възможности. Към това се добавя и фактът, че съвременните научни изследвания са в голямата си част интердисциплинарни и скъпо струващи и изискващи критична маса от научен потенциал. Поради това взетото решение за водене политика в областта на науката и изследванията на общностно ниво в тясно сътрудничество с експертните познания на учените от държавите – членки е до голяма степен гарантираща ефективност. Целта на тази нова стратегическа политика е да се организира сътрудничество на различни нива, координация на национална, регионална и европейска политика, подпомагане на изграждането на мрежа от изследователски екипи и повишаване на мобилността на гражданите и на идеите с цел повишаване на конкурентноспособността на ЕС. Като релевантна национална политика ще се осигури разработване на интегрирана и координирана национална политика в европейски контекст.
4. Раздели
5. Органи в Европейската комисия
Генерална Дирекция “Наука и изследвания” (отговорен комисар Филип Бускен)
Генерална Дирекция “Разширяване” /отговорен комисар Гюнтер Ферхойген/
Генерална Дирекция “Малки и средни предприятия”
6. Актуално развитие
Глава 17 “Наука и изследвания” е една от преговорните глави, които са предварително затворени. На 12.04.2000 г. чрез Постановление № 197 на Министерски съвет за затваряне на преговорна глава 17 “Наука и изследвания”. Последната е затворена на 14.06.2000 г., като това действие добива нормативно завършен вид.
От 01.09.1999 г. България е пълноправен член на Пета Рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и на Европейската общност за атомна енергия за изследвания и обучение. Оттогава страната е активен участник в рамковите програми на Общността, както и в други инициативи на ЕС.
От януари 2002 г. България официално обяви включването си в Шеста Рамкова програма, която е основен инструмент за изграждане на европейско изследователско пространство. Този акт бе последван от преговори завършени с подписването на меморандум за разбирателство между ЕО и РБ за асоцииране на България в Шеста Рамкова програма. Меморандумът е одобрен от МС на 07.01.2003 г. с Решение № 10 и е ратифициран от 39 Народно събрание на 07.02.2003 г. Законът за ратификация е публикуван в държавен вестник.
Одобрени са и националните научни програми на правителствено ниво. Те обхващат следните приоритетни области: Геномика, Информационно общество, нанотехнологии и нови материали, Българското общество – част от Европа и Космически изследвания. Програмите в голямата си степен са релевантни на тематичните приоритети на Шеста Рамкова програма и са отворени за участие на екипи от страните – членки и кандидатки за присъединяване, съобразно действащите им национални законодателства.
7. Сравнение на особеностите за различните държави
ІІ. Преговори на България
1. Начало, развитие и край на преговорите
Началото на преговорите по тази глава е поставено в първото полугодие на 2000 г. и е временно затворена през юни 2000 г.
2. Промени в законодателството
Дял ХVІІІ от Договора за създаване на ЕО съдържа всички дейности на Общността в областта на изследванията и технологичното развитие и определя целите, правилата и процедурите за извършване на тази дейност.
Според чл. 163: “Общността има за цел да укрепва научния и технологичен потенциал на индустрията на Общността и да съдейства за нейната по-голяма конкурентноспособност в международен аспект, като в същото време се развиват всички научни изследвания в други области, които се считат за необходими, в съответствие с останалите глави от този договор.” Членове от 163 до 173 определя дейностите, които ща бъдат реализирани в изпълнение на Многогодишните Рамкови програми на общността.
С цел успешното провеждане на общностната политика в областта на науката и технологиите е необходимо предприемането на следните законодателни мерки:
- Разработване на стратегия за развитие на научната дейност;
- Разработване на стратегия за иновации;
- Приемане на Закон за насърчаване на научните изследвания;
- Приемане на изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
- Изменения в Закона за обществените поръчки /една част вече е реализирана/ и правилника към него;
- Приемане на изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица;
- Приемане на изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси;
- Предприети са мерки за частично облекчение по ЗДДС /част от тези мерки е реализирана/;
3. Промени в администрацията за прилагането на новите закони
Необходимо е създаването на Национален съвет за иновации и Национален съвет за научни изследвания, които да работят в тясно сътрудничество и които да управляват политиката на България в областта на науката, технологичното развитие и иновациите, както и да наблюдава процеса на нейната реализация, да анализират развитието на страната в сектора и да планират финансовите ресурси за това.
Необходима е и по-добра координация между различните ведомства, имащи отношение по този въпрос. Създаването на координационни експертни групи е добра база за изграждане на координация.
4. Права и задължения на гражданите
- Създаване на благоприятни условия за младите специалисти в областта на науката и технологиите в България;
- Повишаване на интелектуалния капацитет на нацията;
- Изграждане на основите на общество базирано на знания;
- Повишаване конкурентноспособността на българската промишленост чрез внедряване на научни постижения, технологии и иновации;
- Укрепване на научния и технологичния сектор чрез сътрудничество и концентрация и засилване на връзката му с производствения сектор;
- Ангажираност на изследователския потенциал;
- Актуализиране на Стратегия за малките и средните предприятия, която предвижда стимули за иновационна дейност и специални мерки за изследователска дейност;
- Изграждане на инструментариум в съответствие с макроикономическата рамка за развитие на технологиите в България;
- Изграждане на инструментариум за ефективни действия на новосъздадения Инвестиционен фонд, подпомагащ високотехнологичните предприятия за реализация на пилотни проекти;
- Последващи адекватни действия на база на одобрената предприсъединителна икономическа програма, в която са разработени подробни икономически инструменти и макроикономически сценарии;
- Развитие на иновационна стратегия и мерки за нейната реализация;
- Приемане на Законът за стимулиране на научните изследвания, предвиждащ мерки за подкрепа на стратегически програми и проекти, както и социални действия за изследователска дейност;
- Разработване на отделна стратегия за научната дейност – намерения: да бъде създадена нова среда за цялостна национална научна политика /включваща и човешки ресурси/, която да бъде реализирана последователно в целия спектър на научната дейност – фундаментална, стратегическа и приложна научна дейност;
- Бенчмаркинг на научно-изследователския потенциал с оглед идентифициране на областите на компетентност;
- Системно актуализиране на разработвания пакет от преки и непреки финансови данъчни мерки /като част от тях вече са приети/ като част от данъчното законодателство;
- Конкретни действия, за да се гарантира изпълнението на европейската стратегия - достигане до 3 % от БВП за научни изследвания и развойна дейност в съответствие с концепцията за европейско научно-изследователско пространство;
- Създаване на специализирани фондове за стимулиране на научните изследвания и иновациите, работещи на револверен принцип, както и пилотни схеми за подпомагане на рискови проекти;
6. Преходни периоди
Няма
7. Сравнителен анализ на преходните периоди за другите страни
Никоя от другите държави-кандидатки няма преходен период по тази глава. Възприето е участие в рамковите програми на Общността.
8. Предстоящи промени
Няма
9. Промени в живота на държавата и на гражданите
- Разработване на интегрирана и координирана национална политика в европейски контекст;
- Достъп до научно-изследователски и развойни материални бази и инфраструктури на страните – членки и страните –кандидатки;
- Създаване условия за трансфер на стандарти чрез участие в приложни проекти;
- Утвърждаване на програмното и проектното финансиране на научните изследвания на конкурсен принцип;
- Обмен на опит, върхови постижения и информация за стратегии и административните структури в европейските страни, с оглед оптимизиране на научно-изследователската и технологична инфраструктура и системата за управление на научните изследвания в България, вкл. и финансиране;
- Натрупване на критична маса от разнообразни институции за научно-изследователска и иновационна дейност;
- Намиране на стратегически партньори;
- Споделяне на рисковете и предоставените възможности от иновациите, достъп до информация, перспективи за развитие и ноу-хау;
- Подобряване на имиджа и международното признание на българските научни институции, МСП и индустриални партньори, а от там и на тяхната конкурентноспособност;
- Гарантиране на комплементарност на научно-изследователските приоритети на различни нива – национално, регионално и европейско;
- Възможност за допълнително финансиране и други ресурси за научни изследвания;
- Утвърждаване на конкурсното начало при финансирането на научните изследвания и усвояване на европейския опит в подготовката и реализиране на проекти;
- Разработване на интегрирана и координирана национална политика в европейски контекст;
ІІІ. Имена и координати на отговарящите по съответните глави в МВнР и по министерства.
Ръководител на Работна група 17 – г-жа Албена Вуцова, Директор “Научни изследвания”, Министерство на образованието и науката,
Тел.9808988, факс 9880600, e-mail: A.Vutsova@minedu.government.bg
Секретар на Работна група 17 – г-жа Геновева Жечева, отдел “Европейска интеграция”, Министерство на образованието
Тел.9802602, факс 9880600, e-mail: G.Jecheva@minedu.government.bg
Представител на МВнР в Работна група 17 – г-жа Биляна Дечева, дирекция “Евроинтеграция”
Тел. 9482898; факс 707589, e-mail: bdecheva@mfa.government.bg
ІV. Речник на понятията
Рамкови програми на Европейската общност
V. Речник на абревиатурите
(Пълно изписване на абревиатурите)
